Проводниците са специално произведени електроинсталационни изделия за провеждане на електрическия ток за съединителни силови и информационни вериги. Общото название на тези монтажни елементи е електрически проводници, но на практика за тях се използва само популярното наименование проводници.
Проводниците са основният елемент при изграждането на преносни и разпределителни линии за високо и ниско напрежение, електрически инсталации, както и за свързване на активни и пасивни електрически и електронни елементи в апаратура от всякакъв характер или при изграждането на двигатели и изпълнителни механизми, използващи електрическа енергия. Първото и основно качество на проводниците е да имат голяма електрическа проводимост и използването им да не внася загуби на енергия в електрическите уредби, апаратура и електротехническа изделия.
Фабрично произведеният проводник е изолирано или неизолирано тоководящо едножично или многожично жило (въже), или шина от метал или сплави с добра електрическа проводимост, високи механични характеристики и устойчивост на химически въздействия. Проводници се наричат също и частите от електрическата мрежа реализирани като съединителни шини в трансформаторни и разпределителни станции или промишлени инсталации, обезпечаващи електрическа енергия с голяма мощност.
Показаното тук деление е условно, тъй като на практика проводниците може да бъдат включени в няколко от изброените видове класификации по използвани материали, видове проводници с тяхното различие по конструкция, изолация и монтажни характеристики.
- според използвания материал. Използват се материали с висока проводимост – мед (най-масовият използван метал), алуминий, олово, калай, сребро, платина, никел и за специални цели в електровакуумната техника волфрам и молибден. Течният метал живак се използва като контактен материал в специални измервателни средства и за живачни изправители. В електропромишлеността намират голямо приложение сплавите на медта – месинг (за тоководещи детайли за електрически апарати и съоръжения) и бронз (тоководещи пружини, колекторни пластини, контакти и контактни проводници).
- Конструкция и вид на жилото. Обикновено до 10 mm2 проводниците за инсталации са едножични, над 16 mm2 многожични. Многожични проводници са произвеждат и с по-малко сечение в зависимост от предназначението на проводника, особено ако има изисквания проводникът да е гъвкав. Напречното сечение на проводника е важен параметър, тъй като е определящ за допустимия максимален ток. Сечението на жилото при известен диаметър d {\displaystyle d} се определя по формулата:
- S = 0 , 785 d 2 {\displaystyle S=0,785d^{2}}
- Изолация на жилото. Използва се лакова, каучукова, пластмасова, текстилна, хартиена или комбинация от тези видове, в зависимост от потребностите (например тези за производство на шнурове).
- Защитата на изолацията на жилото. Защитната покривка на изолираното жило е предназначена за механична, химическа или друга защита и е оплетка от текстилни материали, обвивка от текстилни материали, допълнително импрегниране на текстилната обвивка, обвивка от пластмаса или каучук.
- По начина на производство – голи проводници (проводници без изолация) и изолирани проводници.
- По предназначението – инсталационни, обмотъчни и монтажни.
- По показатели, свързани с техниката на безопасност – номинално работно напрежение (показва номиналния работен режим в съответствие с използваната изолация) и изпитвателно напрежение – доказва сигурността на изолацията при превишение с определена стойност.